Най-важните обредни елементи на Бъдни вечер са горене на бъдника, обредна трапеза, обредни хлябове, гадания и предсказания за плодородие, приплод, здраве и щастие и коледуване. Бъдното дърво се освещава с обредни песни и ритуални действия. Той е специално подбрано тригодишно право дърво, отсечено от момък в гората.
Денят протича в подготовка на ястията които се слагат на обредната трапеза. Замесват се обредни хлябове – боговица, божичняк, богов кравай, вечерник, благословник, превит кравай, плетен кравай и други. Те са три вида – първите хлябове са посветени на Коледа, вторите на селските занаяти и третите са за коледарите (краваи). Винаги се замесва питка с пара, която традиционно може да е содена питка.
На обредната трапеза се нареждат 7 (колкото са дните в седмица), 9 (колкото месеца е бременността на жената) или 12 (колкото са месеците в годината) постни обредни ястия. Те са варен фасул (за да е сито домочадието), пълнени чушки и сарми с ориз или булгур (за добра реколта от зеленчуците), варено жито, тиквеник, ошав от сливи, ябълки, череши и други (за да родят овощните дръвчета), сушени плодове, орехи, житни зърна и други. Слагат се и най-хубавите и здрави ябълки за да са такива и седналите около масата. Съдът, в който се вари ошава, се обикаля с червен конец за здраве и против уроки. На трапезата се поставят още неща произведени през годината - чесън, мед, кромид лук, вино, ракия. В Западна България се приготвя каша от боб, който се мачка с вилица или уред наречен джурило. Вареното жито се вари на тих огън, след което се подслажда с мед и се добавят счукани орехи.
Из всички краища на България за Бъдни вечер се меси баница. Тя се нарича по различен начин според това, с каква плънка е пълна - оризник, тиквеник или зелник. Баницата с ориз е вита, като на всяка кора, освен олио се слага задушен ориз или булгур. Зелникът се прави от четири кори със плънка от праз и кисело зеле и малко кисело мляко. Тиквеникът е сладък, защото освен тиква в него се добавят захар, орехови ядки и канела, а най-отгоре е поръсен с пудра захар.
Обредната трапеза се нарежда на пода, като се постила слама и трапезник (покривка). В ъгъла зад врата се поставя ралото, а до самата маса се слагат още паница с пясък, кесия с парички, сито с жито, сърп. Трапезата на Бъдни вечер се прикадява от най-стария член на семейството. Произнасят се различни благословии за плодородие, приплод, здраве и щастие. Най-стария член на семейството прикадява и всички стопански постройки и домашните животни. След това пристъпва към обредното ломене на боговицата. На Бъдни вечер първото парче се нарича на умрелите прадеди и се оставя на иконата, следващите се наричат на стопанина, после на всеки член на семейството и на домашните животни. Всеки хвърля жито през комина. Първият залък от боговицата се запазва. Момите го слагат под възглавницата си, за да сънуват за кого ще се омъжат. Всички членове на семейството стават от трапезата на Бъдни вечер заедно „за да е плодовито житото“. Търкалят се в сламата, търсят житни зърна и заедно с житните зърна от трапезата ги поставят в семето за плодородие. След вечерята всеки счупва по три ореха и по тях гадае какво ще му донесе новата година - ако са чисти, следващата година ще е сполучлива за него, а ако са почернели, тя ще е несполучлива. Трапезата на Бъдни вечер не се прибира, защото се вярва, че умрелите идват да се навечерят и да се погрижат за благополучието на живите. Сламата от трапезата се използва при различни обредни практики – на Гергьовден се връзва по дърветата, „за да дават повече плод“, пали се по ридове, „за да не бие град“. На сламата лягат жени, които ще раждат. Правят се гадание и предсказания за бъдеща женитба, за здраве и благополучие. След полунощ на Бъдни вечер тръгват коледарските дружини, които посещават всеки дом и пеят коледни песни.
На Бъдни вечер празнуват имен ден, носещите следните имена: Евгени, Евгения, Жени, Благороден, Благородна, Малчо, Мален, Малена, Малин. Може да ги поздравите с нашите пожелания за имен ден.
